Пристигнали те и царят му дал за жена своята дъщеря.

Отпразнували сватбата и на сутринта зетят казал на царя:

— Хайде сега да отидем у дома. Само че нека дойдат и всички придворни, и цялата войска.

Царят си помислил:

„Как ще изхрани той цялата ми войска? Но нищо, ще отида и ще видя.“

Тръгнал царят — и цялата му войска след него.

Пристигнали пред дома на момъка. Гледат — къщата наистина хубава, същински дворец, но като влезли вътре, видели само едни празни маси — нито ядене, нито пиене.

Царският зет взел своя калпак и казал:

— Хайде, калпачето ми, ако можеш, сложи на масите ядене и пиене, но както подобава за царски гости!

Изведнъж масите се отрупали с ядене и пиене — каквото ти душа иска, всичко имало.

Три дни пирувал царят с гостите, а на четвъртия се сбогувал и заминал за своя дворец.

Останали младоженците със старицата и заживели охолно. Веднъж мъжът поискал да отиде на лов и казал на жена си:

— Ще отида на лов, а вие с мама си стойте в къщи. Аз скоро ще се върна.

Приготвил се той, взел пушката и тръгнал.

А онзи пътник, който казал на бедняка как да се сдобие с калпака, узнал за живота му и му завидял. „Какво да направя, за да му отнема калпака?“ — мислел си той.

Купил той нов, хубав калпак, отишъл край къщата-дворец и почнал да вика:

— Нови калпаци продавам, стари купувам! Нов калпак за стар заменям!

А красавицата царска дъщеря не знаела каква сила притежава калпакът на мъжа й.

„Защо да не сменя този стар калпак с нов и да зарадвам мъжа си?“ — помислила си тя и извикала на пътника:

— Чакай, чакай, ела тук!

Той се приближил, а тя изнесла вълшебния калпак и попитала:

— Ще ми го смените ли с нов?

— Добре — отвърнал пътникът, — калпакът май не струва, но няма що — вземете новия.